Мизофобия - как се лекува страхът от микроби и инфекция

Има безброй различни фобии и страхове, присъщи на хората. Някои се страхуват от затворени пространства, други се страхуват от змии или паяци, а има хора, които се страхуват от микроби. Този страх се нарича мизофобия. В превод от древногръцки "misos" е замърсяване, а "phobos" - както вероятно вече знаете, страх.

Човек, който страда от тази фобия, е склонен да не докосва предмети, които не са стерилни.

Как се проявява мизофобията?

Всички избягваме контакт с нещо наистина мръсно, опитваме се да не докосваме лицето си и устните с ръката, с която току-що сме натиснали бутона на асансьора или сме се държали за дръжка в градския транспорт. Това е особено вярно сега, когато навсякъде по света има пандемия от COVID 19.
Повечето хора си мият ръцете, използват дезинфектанти и се опитват да сведат до минимум контакта с наистина мръсни повърхности.
Докато тези, които страдат от мизофобия, прекрачват границите на разума. Те преувеличават опасността от инфекция и вземат мерки, които вредят, а не помагат. Например те твърде често мият и дезинфекцират ръцете си.

Този навик има обратен ефект. Измиването на ръцете твърде често води до разрушаване на естествената защитна бариера върху кожата, което увеличава риска от инфекция. Човек, който страда от мизофобия, може да изпитва безпокойство дори от самата мисъл, че ще трябва да докосне някакъв нестерилен предмет или повърхност.

Други признаци на мизофобия включват склонността на човек да избягва всички места, които могат да бъдат фрашкани с микроби. Улицата и особено общественият транспорт са такива места. С две думи, той изпитва значителни трудности в службата (в края на краищата работното място и офисът също не са стерилни) и личния живот. Последиците от всяко фобийно разстройство са отрицателни за индивида. Освен че намаляват качеството на живот, те също могат да доведат до социална дезадаптация и в краен случай до увреждане.

Натрапчивото желание на мизофобите да дезинфекцират домовете си по няколко пъти на ден, води до факта, че те практически нямат време за себе си и семействата си. Освен това такъв човек може да се превърне в истински домашен тиранин, който кара членовете на фамилията му да живеят по неговите правила.

Мизофобията може да бъде независимо разстройство или може да се прояви като симптом на ОКР (обсесивно-компулсивно разстройство) и хипохондрично разстройство.

Когато човек, страдащ от мизофобия, влезе в контакт с обекти, които той смята за нестерилни, той произвежда хормоните на стреса - кортизол и адреналин. Също така активира симпатиковата автономна нервна система, което води до мускулно напрежение, сърцебиене и плитко учестено дишане. Тялото се готви да се изправи срещу опасността. В някои случаи пациентите могат да получат гадене и треперене на ръцете или краката, високо кръвно налягане, подуване на корема и диария.

Усилията, които мизофобът полага, за да избегне контакт със замърсени повърхности, са крайни. Той почиства храната с дезинфектанти и препарати, измива си ръцете много пъти, не ходи на обществени места, винаги отделя вещите си от непознати, може да има собствен набор от съдове, които никой друг не използва. За хранене в кафенета и ресторанти не може да става и дума. Самото предложение за нещо такова може да му причини повишена тревожност. Разбира се, мизофобът винаги поддържа изключителен ред в къщата. Той измива всичко старателно, дезинфекцира, поставя го на мястото му и така няколко пъти на ден.

Социалният живот на човек, страдащ от мизофобия, страда най-много. Освен че не може да се вози в градския транспорт и да присъства на публични събития, той избягва всякакъв контакт с хора и дори не се докосва до домашни любимци, тъй като ги смята за почти основната заплаха за себе си.

За да не докосват мръсни предмети, мизофобите измислят свои начини да избегнат това. Те не отварят вратата с гола ръка, а със салфетка, носят ръкавици за еднократна употреба, редовно обработват ръцете и предметите, лежащи на бюрото, с дезинфектант.

Причините за развитието на разстройството могат да бъдат най-различни: от наследственост до възпитание. Но дори човек да е предразположен към мизофобия, трябва да се случи някакво събитие, което да отключи болестта. Такова обстоятелство може да бъде травмиращо преживяване, свързано с инфекция, която се е случила на самия човек или на някой от неговия социален кръг.

Мизофобията, както всяко друго фобийно разстройство, изисква лечение. Особено в случаите, когато започва да влияе негативно на качеството на живот.

Лечението на това разстройство включва лекарствена терапия и психотерапия. При мизофобия, както и при други видове фобии, се препоръчва прием на антидепресанти, които повлияват серотонина, както и успокоителни. Тези лекарства могат да бъдат предписани само от психиатър, който ще препоръча най-доброто лечение за определен пациент.

Наред с приема на лекарства на пациента се препоръчва психотерапия, която заема много важно място в лечението на мизофобията. Най-вече се провежда когнитивно-поведенческа терапия, която е насочена към работа с мислите и действията на пациента. Задачата на психотерапевта е да помогне на пациента да промени житейските си нагласи и да го насочи по пътя към разбирането на действията.

Мизофобията, както и повечето други фобии, е силно лечима. Важно е само да се свържете навреме със специалист и да не отлагате. Ранното лечение значително увеличава шансовете за бързо връщане към обичайния комфортен живот.