1. Какво представлява фобията?
Фобиите са силен страх от определени обекти или ситуации, които не носят реална опасност. Пациентът осъзнава ирационалността и неосновтелността на страховото си преживяване, но не може да го преодолее. Като начин за справяне отбягва факторът, който води до появата на фобията.
Приблизително 12% от населението в даден момент от живота си е преживял някакна фобийна проява. Това прави заболяването едно от най-често срещаните в психиатричната практика.
Етиологията на фобийното разстройство остава неизяснена. Разстройството може да започне във всяка възраст, но най-често началото му е през юношеството. До този момент не са доказани биологични и генетични причини за появата му. Съществуват няколко психоаналитични и поведенчески теории, които обаче се приемат от сравнително малко психиатри. Според Зигмунд Фройд появата на фобиите показва една своеобразна слабост на „Азът”, който пропуска неразрешените комплекси на „То”, в резултат на което се проявява и фобийното разстройство.
Основните прояви на състоянието включват:
- постоянен, безпричинен страх от определен обект, дейност или ситуация
- незабавен отговор, изразяващ се в пристъпна тревожност и паника, при среща със съответния фактор
- непреодолимо желание да се избегнат възможните срещи с дадения обект или да се избегнат съответните ситуации
- невъзможност за нормално функциониране при експозиция на фактора, водещ до фобийна проява
Особен вид фобийно поведение е агорафобията. Това представлява страхът от тълпа, от препълнени превозни средства, т.е от тези ситуации, от които човек трудно би излязъл в случай на прилошаване или соматична застрашеност. Когато обаче до пациента има придружител, симптомите на заболяването или са много слабо проявени, или изобщо отсъстват.
