Страхът: между средство за оцеляване и фобия
здраве.bg
Всички ние се страхуваме от нещо: да не загубим близките си, работата си, здравето си… Страхът е чувство, заложено ни от природата, за да ни помага да оцеляваме, избягвайки опасните за живота ситуации.
Но какво да направим, ако страховете ни стават натрапчиви и заемат доминиращо място в живота, превръщайки се във фобии?!
Фобиите са много и различни по своята природа и израз, а някои от тях изглеждат доста екзотични - някои се страхуват от числото 13 (трискайдекафобия), от всичко ново (неофобия), от малки предмети (микрофобия), от божията намеса в съдбата (теофобия), от безкрайността (апейрофобия) и дори от възникването на фобии (фобофобия).
Страдащите от фобии, не са в състояние да съществуват пълноценно сред останалите хора - те се губят, не могат да се реализират, а осъзнаването на несъстоятелността на техните преживявания и невъзможността за самостоятелно справяне с тях провокират тежки депресии.
Човек реагира на страха по два основни начина. Някои притежават възбудена симпатична нервна система, т.е. мобилизация на всички сили за активно съпротивляване на опасността: учестено сърцебиене, повишено налягане, зачервяване на кожата и т.н. А при други преобладава възбудата на парасимпатичната нервна система: забавено сърцебиене, бледност на кожата, студена пот, гадене.
Фобиите са класифицират според преживяването, което стои в основата на страха. Една от най-разпространените групи фобии са страховете от пространството, като най-популярна е клаустрофобията - страхът от затворено пространство. Тук спадат и страхът от летене със самолет, страхът от дълбочина, отворени пространства и височина.
Не по-малко разпространени са социофобиите – страхът от неправилно поведение в обществото, осъждането от страна на другите. Много хора изпадат в паника, когато трябва да се изкажат пред някаква аудитория. Те могат да общуват спокойно в обичайния си живот, но на трибуната не са способни на никаква изява.
Друга група фобии е свързана с опасенията за собствения живот...
Не всичко, което сме чували, че е полезно, всъщност е такова...
Най-главното е разумният подход и чувството за мярка
Не посягайте веднага към лекарствата, съветват специалисти.
